Представители на роми и българи от НПО сектора не искат да говорят за ситуацията във Враня заради политическата обстановка



Враня

Няколко души от ромския и българския неправителствен сектор във Враня, както и хора, които работят в институции и са членове на това национално малцинство, не пожелаха да говорят за позицията си в общината. В отговора си на JUGpress от Българо-сръбския център (БСЦ) Враня посочват, че не желаят да участват в изследването за положението на младите представители на малцинствата и техните планове за бъдещето в своя град или на друго място, че , както заявиха, „отговорът им, може би, ще бъде злоупотребен за политически цели“, тъй като според тях „крайният резултат може да има политическа конотация, предвид по-големия брой участници в настоящата политическа ситуация“.

Активистката Деяна Декси Стошич от Враня посочва, че фактът, че представителите на двете най-големи малцинствени групи във Враня не искат да говорят за позицията си, говори за страха, който изпитват от партиите и политическата ситуация, „която е оцветена от изборите”.

В отговор БСЦ посочи, че е надпартийно сдружение, което си сътрудничи с всички държавни ведомства и институции в Сърбия и България, независимо от тяхната партийна структура, и че те са на разположение по всички въпроси, които са изключително свързани с работата и дейността на БСЦ.

Няколко активисти от неправителствения сектор и служители на институции, принадлежащи към ромското национално малцинство, отлагаха или отказваха интервю с дни, защото, както заявиха,  са били „заети“ или са на път. Някои първоначално искаха да говорят анонимно, а след това се отказаха от разговора.

Стошич, която получи наградата на Дома на правата на човека миналата година за приноса си в борбата за демокрация и правата на човека в Сърбия и която е награждавана няколко пъти за работата си в областта на правата на човека, заявява, че ромите като най-големия национално малцинство, често са били експлоатирани, за да продадат гласовете си за пари, от които евентуално да изхранват семейството за една седмица, „ако и толкова”.

„Напълно съм сигурна, че ако малцинствата и младите хора се обсъждаха в атмосфера, която не е оцветена  от изборите, тогава всички биха се съгласили да говорят. Мисля, че този (не)отговор говори много за страха и двете групи усещат политическата ситуация и партиите и доколко животът им зависи от това. Това говори за това колко нямат контрол върху собствените си доходи, живот и достойнство. Много съжалявам за това и се надявам скоро да осъзнаят колко сила носят и да спрат да се поддават на празни обещания и изискват системните промени, които заслужават“, посочва Стошич.

Единствено от сдружението на македонците, които в Сърбия се смятат за “братски народ”, посочват, че на територията на общината няма проблеми по отношение на дискриминацията на македонското национално малцинство.

Според последното преброяване на територията на град Враня има общо 74 381 жители, 66 695 от сръбска националност, 3 531 членове на ромското национално малцинство, 456 от българска националност, след това 162 от македонска националност, 19 от албанска националност, докато 492 жители не са декларирали националността си. , а 2688 души са заявили, че националността им е „неизвестна“.

Predstavnici Roma i Bugara iz NVO sektora ne žele da govore o položaju u Vranju zbog političke situacije

POSTAVIO: JUGPRESS 24 DECEMBRA, 2023

VRANJE


Nekoliko osoba iz romskog i bugarskog NGO sektora u Vranju, kao i ljudi koje rade u
institucijama a pripadnici su ove nacionalne manjine nisu želeli da govore o položaju ovih
manjina na lokalu. Iz Bugarsko-srpskog centra (BSC) Vranje u odgovoru JUGpress-u su naveli
da ne žele da bude deo istraživanja o položaju mladih pripadnika manjina i njihovim planovima za budućnost u svom grdau ili na nekom drugom mestu da, kako su naveli “njihov odgovor ne bi bio zloupotrebljen u političke svrhe” jer, smatraju “krajnji rezultat može imati političku konotaciju, s obzirom na veći broj učesnika u trenutnoj političkoj situaciji”.

Aktivistkinja Dejana Dexi Stošić iz Vranja ističe da to što predstavnici dve
najveće manjinske grupe u Vranju ne žele da pričaju o svom položaju govori o strahu koji
osećaju zbog stranaka i političke situacije ,,koja je obojena izborima”.
U odgovoru BSC je istakao da je nestranačko udruženje koje sarađuje sa svim državnim
ustanovama i institucijama u Srbiji i Bugarskoj, bez obzira na partijsku strukturu istih i da su na
raspolaganju po svim pitanjima koja su isključivo u vezi sa radom i aktivnostima BSC-a.
Nekoliko aktivistkinja iz NGO sektora i zaposleni u institucijama koji su romske nacionalne
manjine danima su odlagali ili odbijali razgovor jer su kako su navodili ,,zauzeti” ili na putu. Neki
su isprva želeli da govore anonimno a potom od razgovora odustajali.
Stošić koja je za svoj doprinos borbi za demokratiju i ljudska prava u Srbiji prošle godine dobila
nagradu Kuće ljudskih prava i koja je više puta nagrađivana zbog svog rada u oblasti ljudskih
prava navodi da su Romi kao najveća nacionalna manjina često iskorišćivani kako bi prodali
svoje glasove za novac od kojih bi možda mogli da prehrane porodicu nedelju dana ,,ako i
toliko”.


,,Prilično sam sigurna da kada bi se o manjinama i mladima govorilo u atmosferi koja nije obojena
izborima onda bi svi pristali da govore. Mislim da ovaj (ne)odgovor dosta govori o strahu koje
obe grupe osećaju zbog političke situacije i stranaka i koliko njihovi životi zavise od toga. Samim
tim govori o tome koliko nemaju kontrolu nad sopstvenim primanjima, životom i dostojanstvom.
Zaista mi je žao zbog toga i nadam se da će ubrzo shvatiti koliko snagu nose, te prestati da
nasedaju na prazna obećanja i zahtevati sistemske promene koje zaslužuju”, ističe Stošić.


Jedino iz udruženja Makedonaca koji se u Srbiji smatraju ,,bratskim narodom” ističu da
problemi na lokalu po pitanju diskriminacije makedonske nacionalne manjine ne postoje.
Prema poslednjem Popisu stanovništva na teritoriji Grada Vranja ima ukupno 74.381
stanovnika, 66.695 srpske nacionalne pripadnosti, 3.531 pripadnik/ca romske nacionalne
manjine, bugarske nacionalne pripadnosti 456, zatim makedonske 162, albanske nacionalne
pripadnosti 19, dok se 492 stanovnika nije izjasnilo o svojoj nacionalnoj pripadnosti, a 2.688
osoba je navelo da im je nacionalna pripadnost „nepoznata“. 

Prati
Obavesti me o
guest

0 Komentara
Inline Feedbacks
Prikaži sve komentare