Pogled iz Sofije: Albin Kurti i region

SOFIJA-PRIŠTINA

Nikolaj Krstev, novinar i bivši dopisnik Bugarskog nacionalnog Radija iz Beograda i Moskve i specijalni izveštač iz Severne Makedonije i Kosova u autorskom tekstu za Regionalnu informativnu agenciju JUGpress piše da su “prevremeni izbori na Kosovu doneli potpuno novu situaciju: pobedu partije “Samoopredeljenjae”(LVV) i najstarije stranke kosovskih Albanaca Demokrarskog saveza Kosova (LDK).

“Oni su na putu da sklone sa političke scene Prištine bivše ratne komandante paravojne organizacije Oslobodilačke vosjke Kosova (UČK) a Kosovo da krene u novom pravcu. Pitanje je samo koji je taj pravac? Mada su rezultati već jasni ima još nekih izazova pred drugoplasiranom strankom LDK u koju koaliciju će otići i koju stranku će ona da podrži  – Kurtijevo LVV ili Veseljijevu Demokratsku partiju Kosova (PDK).

Unutrašnja podeljenost u redovima LDK je ona koja može da bude najveće iznenađenje i veliki test za političku budućnost te stranke, koja je vezana za prvog lidera kosovskih Albanaca i poznatog intelektualaca dr. Ibrahima Rugovu , koji je bio prvi predsednik Kosova još 90-tih godina.

Sa velikom verovatnoćom može se reći da sklapanje vladajuće koalicije u Prištini neće ići baš tako lako kao neki strani poznavaoci predviđaju. U pitanju je ne samo politička matematika već i program LVV i LDK. 

Ali je ipak jasno da će najverovatnji predsednik nove kosovske vlade biti nekadašnji studentski lider Aljbin Kurti. Veliko pitanje, koje se nameće u ovom trenutku, je da li buduća vlada ima neophodni reformski kapacitet da promeni loše ekonomsko stanje na Kosovu i da reši nezaposlenost među mladima koji svakodnevo odlaze iz zemle, glasajući tako protiv političke elite u Prištini? A u regionalnom pogledu, kako će se ona nositi sa dijalogom sa Beogradom je pitanje koje će biti važno za ceo region Zapadnog Balkana.  Bez sumnje, novoj vladi u Prištini će biti ključno kako će raspodeliti resore i ministarstva i kome će pripasti ekonomska, socijalna i spoljna politika.

U slučaju da “Samoopredeljenje” preuzme spoljnu politiku , to može otvoriti špekulaciju da će Priština nastaviti započeti već proces približenja ka Tirani. Aljbin Kurti je političar koji sa 2005 godine, koji se malo pre toga vratio sa robije u Srbiji za vreme Slobodana Miloševica , počeo aktivno da se zalaže protiv pregovora oko statusa Kosova i gravitirao je oko ideje za spajanje Kosova i Albanije. Kurti je bio oštar kritičar pregovora između Beograda i Prištine, dok je bio u opoziciji njegov pokret je organizovao velike proteste ispred Skupštine Kosova, a kad su postali deo političkog sistema počeli su bacivati suzavac u Skupštinu Kosova i tako su sprečavali pronalazak kompromisa za kosovsko pitanje i izalasak iz te složene situacije.

Sav taj  okvir, u kome je delovao “Samoopredeljenje” , daje novu konotaciju na budućnost procesa vezan za dijalog sa Beogradom i pomirenja na Zapadnom Balkanu.

Beograd je postigao pirovu pobedu sa “Srpskom listom” na prevremenim kosovskim izborima i to se potvrđuje i time što je Kurti već izjavio da neće sa njom da sarađuje, pošto je Srpska lista država Srbija. Kako će sarađivati Beograd  sa idućim premijerom Kurtijem je veliko pitanje. Ako je alternativa za ukidanje taksi na srpsku robu, zahtev za vojne reparacije od strane Beograda, onda će Srbija biti u još težoj situaciji nego sa bivšom vladom premijera (Ramuša) Haradinaja.

Upravo ta neizvesnost, u kom pravcu će se kretati odnosi Beograda i Prištine, stavlja region Jugoistočne Evrope u poziciju iščekivanja koje može da traje dugo. Sa dolaskom Kurtija za predsednika kosovske vlade verovatno  će biti stavljena tačka na pregovore između predsednika Hašima Tačija i Aleksandra Vučića, koji su , kako smo videli, u poslednje vreme bili u zamrznutom statusu. Ideje oko severa Kosova, koje je počeo da promoviše predsednik Srbije Vučića, biće prekinute tačkom koju će staviti Kurti, što može da unese još veću neizvesnost u pregovore, koji se vode uz pomoću evropske diplomatije.

Kurti je rekao da ujedinjnje Kosova i Albanije unutar EU  teško može da se desi, ali zato oni mogu biti u federaciji u kojoj bi Institut istorije bio u Prizrenu, Univerzitet umetnosti u Peći, Fakultet rudarstva u Mitrovici, Turizam u Valoni ili Draču, a Ustavni sud u Skadru. Poznato je da on ne priznaje simbole državnosti Republike Kosovo.
Ono što je jos interesantnje i što je dodao Aljbin Kurti,   što u odnosima između Kosova i Albanije postoje sporazumi ne za slikanje, već za sprovođenje i kao primer je naveo zajedničko tržište, zajednički civilni registar preduzeća u vladinim odborima spoljnih poslova i trgovine.

Kurti će preispitati odnos sa Srbijom i suprotstaviće se Briselskom dijalogu. Upravo to može biti prvi izazov za vladu Kurtija u kojoj patneri iz LDK mogu zastupati drugu politiku oko odnosa sa Beogradom i Briselom.

Aljbin Kurti je već rekao da je protiv ideje razgraničenja, koja se pojavila u javnosti u leto 2018., i na koju se blagonaklono gledalo u nekim svetskim centrima. Kurti bi tu ideju ostavio ad akta, jer neće trgovati sa delom teritorije svoje zemlje. Deo neizvesnosti će biti i kako će se odvijati odnosi sa predsednikom Kosova Hašimom Tačijem, čiji mandat ističe početkom 2021. godine.

Pobeda Kurtija svoj značaj imaće i na procese u regionu – Severnoj Makedoniji, Albaniji i Preševskoj dolini. Izborni rezultati su već ulili nadu  u Republici Severnoj Makedonji gde opoziciona stranka Alijanse Albanaca Zijadin Sela hoće da iskoristi to i preispita ulogu Demokratskog saveza za integraciji (BDI), koji je nastao posle sukoba 2001.godine.

To bi mogao da bude neki dodatni hendikep za BDI koji je uživao podršku od strane kosovske vlaste i koji je stvorio sliku da su bezalternativni u albanskomm političkom bloku te bivše jugoslovenske republike. Aljansa Albanaca nikad nije skrivala da ima interes i simpatije prema Kurtiju i njegovoj partiji. On je više puta bio u Skoplju da bi podržavao predsedničku kandidaturu poznatog profesora i diplomate Blerim Reka, koji su se održali u aprilu 2019. Lider Alijanse Albanaca je bio čest gust Kurtija u Prištini , a poslednji put je to bilo par dana pre kraj predizborne kampanje za izbore na Kosovu.
Nezavisno od toga LVV i Savez Albanaca su ideološki različiti, ali to neće promeniti odnose između Albanaca u tom delu Balkana.

Bivši ministar zdravlja u Vladi Makedonije Arber Taravari kaže da su političari sa Kosova i iz Severne Makedonije , koji su skinuli vojnu uniformu UCK i Oslobodilačke narodne armije (ONA) zloupotrebile sve svojom političkom moći koju su dobili kad su počeli da se bave politikom. On je ubeđen da treba da se stvori novi okvir za vladavinu prava, savremeni zdravstveni sistem, edukaciju i nove standarde. Taravari kaže da bivši studentski lidr Kurti može da bude primer za Skoplje kako da se krene u iskrenu i principijelnu borbu protiv kriminala i korupcije. 
Pobeda Kurtija u Prištini će uzburkati političke strasti i u Albaniji, gde opozicija ratuje sa premijerom Edijem Ramom i njegovo Socialističkom strankom. Predsednik Albanije  je pozdravio pobedu Aljbina Kurtija, koja će se tumačiti kao poen protiv njegovog rivala premijera Rame.

Test za regionalnu stabilnost će biti i odnos Turske prema budućem premijeru Kosova Aljbina Kurtiju. Zasad zvanična Ankara ćuti, ali ona je uvek pokazivala da se aktivno interesuje za ono šsto se dešava na Kosovu u političkom i ekonomskom stanju kao i na ostalim mestima Zapadnom Balkanu.

Osim za Kosovo, Turska se je uvek interisovala i za stanje u Bosni i Herzegovini a kada je to u pitanju, Kurti sigurno neće dozvoliti da se pojavi Savez srpskih opština na severu Kosova, koju on povezuje sa Republikom Srpskom.
Redizajniranje kosovske vlasti se dešava u veoma posebnom trenutku kada SAD šalje dvoje svojh izaslanika za Zapadni Balkan –  Matju Palmera i za dijalog Beograda i Prištine američkog ambasadora u Nemackoj Ričarda Grenela. Sa velikom dozom verovatnoće predsednik Tramp je odabrao baš svog ambasadora u Berlin pošto hoće da dobije podršku Nemačke za razmenu teritorije Srbije i Kosova. Da li će uspeti i da li će se to deseti pred predsedničke izbore u SAD 2020. godine, još je rano reći.

Aljbin Kurti će biti suočen sa iskusnim diplomatama, koji će tražiti kompromis i dijalog Beograda i Prištine. Prva poseta Grenela Prištini i Beogradu je upravo to dokazala. Grenel će verovatno raditi na ideji razgraničenja, koja će naići na veliki otpor kod budućeg premijera Kosova, koji se protivi njenoj realizaciji. 
Izbori na Kosovu 6. oktobra će staviti u još veći problem odnose ne samo između Beograda i Prištine, nego i proces evrointegracije regiona, jer se oseća uticaj ne samo Turske, već i Rusije i Kine, koji može biti problematičan za politiku proširenja na Zapadni Balka. Dolazak novog ruskog ambasadora u Srbiji Aleksandra Harčenka, koji važi za odličnog poznavaoca prilika na Zapadnom Balkanu i koji je radio u timu Martija Ahtisarija, pokazuje da Moska aktivno pokušava da bude prisutna u ovom složenom momentu sa čitav region, gde se pobeda Kurtijeve strane može pokazati kao deo velike igre na Balkanu u kojoj će se albansko kao i srpsko pitanje, tek rešavati.

Iz našeg ugla ne treba izostaviti i procese u BIH gde godinu dana posle oktobra 2018., nema izabranog Saveta ministara i ne zna se kako će izgledati odnosi između Sarajeva i Banja Luke. Predlog za stvaranje Republike Bosne i Hercegovine koji je podneo Izetbegović može izgledati iz ugla Sarajeva kao legitiman, ali za poziciju člana Predsedništva BiH Milorada Dodika i lokalnih Srba to može stvoriti problem za budućnost te zemlje.

Zapadni Balkan se nalazi pred velikom neizvesnošću u kojoj kosovsko pitanje, može biti najneizvesniji deo balkanskih domina.

Nedavni državni sekretar SAD Majk Pompeo je izjavio da je Balkan prepun izazova. Predstojeće vreme će pokazati da li je bio u pravu kad je to rekao dok je bio u poseti našem regionu”, piše Nikolaj Krastev u autorskom tekstu za JUGpress.  


СОФИЯ-ПРИЩИНА

Николай Кръстев, журналист и бивш кореспондент на Българското национално радио от Белград и Москва и специален кореспондент от Северна Македония и Косово, в авторска статия за  Регионалната информационна агенция JUGpress пише, че „предсрочните избори в Косово създадоха напълно нова ситуация: победата на партията Самоопределение (LVV ) и най-старата партия на косовските албанци Демократичната лига на Косово (LDK).

„Те са на път да отстранят от политическа сцена в Прищина бившите военни командири на паравоенната организация Освободителна армия на Косово (UČK) и Косово да тръгне в нова посока. Единственият въпрос е каква е тази посока? Въпреки че резултатите вече са ясни, второкласираната партия LDK все още е изправена пред няколко предизвикателства: с кого да се коалира и коя партия да подкрепи – LVV на Курти или Демократическата партия на Косово (PDK) на Весели.

Вътрешното разделение в рамките на LDK е това, което може да поднесе най-голямата изненада и голямо изпитание за политическото бъдеще на тази партия, която се свързва с първия лидер на косовските албанци и известен интелектуалец д-р Ибрахим Ругова, първия президент на Косово през 90-те години.

С голяма вероятност може да се каже, че формирането на управляваща коалиция в Прищина няма да е толкова лесно, както прогнозираха някои чуждестранни познавачи на обстоятелствата. Тук става въпрос не само за политическата математика, но и за програмните различия между LVV и LDK. 

Все пак е ясно, че най-вероятният министър-председател на новото правителство на Косово ще бъде някогашният студентски лидер Албин Курти. Големият въпрос, който възниква в момента е дали бъдещото правителство ще има необходимия капацитет за реформи, за да продолее лошата икономическа ситуация в Косово и да се справи с безработицата сред младите хора, които напускат страната всекидневно, гласувайки срещу политическия елит в Прищина? В регионално отношение пък може ли и как ще се справи с диалога с Белград е въпрос, който ще има голямо значение за целия регион на Западните Балкани. Не ще и съмнение, че за новото правителство в Прищина ще бъде от решаващо значение как да разпредели своите ведомства и министерства и на кого ще бъдат поверени икономическата, социалната и външната политика.

Ако Самоопределение поеме външната политика, това може да подхрани спекулациите, че Прищина ще продължи процеса на приближаване към Тирана. Албин Курти е политик, който още от 2005 година, когато малко преди това се завърна от затвора в Сърбия по времето на Слободан Милошевич, активно се застъпва против преговорите за статута на Косово и гравитира към идеята за обединяване на Косово и Албания. Курти беше остър критик на преговорите между Белград и Прищина – докато беше в опозиция, неговото движение организира големи протести пред Събранието на Косово, а когато станаха част от политическата система, те започнаха да хвърлят сълзотворен газ в косовския парламент, като по този начин предотвратяваха намирането на компромис по косовския въпрос и излизане от сложната ситуация.

Цялата тази рамка, в която функционира Самоопределение, дава нова конотация на бъдещето на диалога с Белград и помирението в Западните Балкани.

Белград спечели пирова победа със Сръбската листа на предсрочните избори в Косово и това се потвърждава от факта, че Курти вече заяви, че няма да сътрудничи с нея, тъй като Сръбската листа е държавата Сърбия. По какъв начин Белград ще сътрудничи с бъдещия премиер Курти е голям въпрос. Ако алтернативата на премахването на митническите такси върху сръбските стоки е търсене на военни репарации от Белград, тогава Сърбия ще бъде в по-трудна ситуация, отколкото с правителството на бившия премиер (Рамуш) Харадинай.

Именно тази неизвестност в коя посока ще се движат отношенията между Белград и Прищина поставя региона на Югоизточна Европа в позиция на изчакване, което може да бъде дълготрайно. С евентуалното избиране на Курти за премиер на Косово вероятно ще бъде сложен край на преговорите между президентите Хашим Тачи и Александър Вучич, които, както виждаме, напоследък са в замразено състояние. Курти ще сложи край на идеите във връзка със северната част на Косово, които бяха популяризирани от сръбския президент Вучич, и това може да внесе още по-голяма неизвестност в преговорите, които се водят с посредничеството на европейската дипломация.

Курти каза, че обединението на Косово и Албания в рамките на ЕС едва ли може да се случи и поради това те биха могли да бъдат във федерация, в която Институтът по история ще бъде в Призрен, Университетът по изкуствата в Печ, Миньорският факултет в Митровица, Туризмът във Валона или Драч (Дуръс) и Конституционният съд в Скадър (Шкодра). Известно е, че той не признава символите на държавността на Република Косово.
По-интересното е, че Албин Курти добави и това, че в отношенията между Косово и Албания съществуват споразумения, които не са за общи снимки, а за изпълнение. Той посочи като пример общия пазар, общия граждански регистър на предприятията в правителствените комитети по външни работи и външна търговия.

Курти ще преразгледа отношенията със Сърбия и ще се противопостави на диалога в Брюксел. Именно това може да е първото предизвикателство за правителството на Курти, в което партньорите от LDK могат да се застъпват за друга политика по въпроса за отношенията с Белград и Брюксел.

Албин Курти вече каза, че е против идеята за разграничение, която се появи в публичното пространство през лятото на 2018 година и на която беше благосклонно гледано в някои от световните центрове. Курти иска да остави тази идея бездействаща, тъй като не иска да търгува с част от територията на страната си. Елемент на неизвестността ще бъде и въпросът как ще се развиват отношенията му с президента на Косово Хашим Тачи, чийто мандат изтича в началото на 2021 година.

Победата на Курти ще има отражение и върху процесите в някои части на региона – Северна Македония, Албания и Прешевската долина. Резултатите от изборите вече пораждат надежда в Република Северна Македония, където опозиционната партия Алианс на албанците на  Зиадин Села иска да се възползва от това и да преразгледа ролята на Демократичния алианс за интеграция (BDI), който е създаден след конфликта през 2001 година. Това би могло да бъде допълнително затруднение за BDI, който се радваше на подкрепа от правителството на Косово и който създаде представата, че е без алтернатива в албанския политически блок в тази бивша югославска република. Алиансът на албанците никога не е криел, че има интерес и симпатии за Курти и неговата партия. Той беше в Скопие на няколко пъти, за да подкрепи президентската кандидатура на известния професор и дипломат Блерим Река на изборите, които се проведоха през април 2019 година. Лидерът на Алианса на албанците беше често виждан гост на Курти в Прищина, последния път няколко дни преди края на предизборната кампания за изборите в Косово.

Въпреки тези факти, Самоопределение и Алиансът на албанците продължават да се различават от идеологическа гледна точка. Това обаче няма да промени отношенията между албанците в тази част на Балканите.

Бившият министър на здравеопазването в Македония Арбер Таравари казва, че политиците от Косово и Северна Македония, които са свалили военната си униформа на UČK и Народоосвободителната армия (ONA) са злоупотребили с цялата си политическа власт, когато са започнали да се занимават с политика. Той е убеден, че трябва да се създаде нова рамка за върховенството на закона, модерна система на здравеопазване, образование и нови стандарти. Таравари счита, че бившият студентски лидер Курти може да даде пример на Скопие как да поведе искрена и принципна борба с престъпността и корупцията. 

Победата на Курти в Прищина ще разбуни политическите страсти и в Албания, където опозицията воюва с премиера Еди Рама и неговата Социалистическа партия. Президентът на Албания приветства победата на Албин Курти, което ще се тълкува като точка срещу премиера Рама, който е негов съперник.

Тест за регионалната стабилност ще бъде и отношението на Турция към бъдещия премиер на Косово Албин Курти. В настоящия момент официална Анкара мълчи, но тя винаги е показвала, че активно се интересува от случващото се в Косово в политическо и икономическо отношение, както и на други места в Западните Балкани.

Освен от Косово, Турция винаги се е интересувала и от ситуацията в Босна и Херцеговина и когато вече става въпрос за това, Курти със сигурност няма да позволи създаване на Съюз на сръбските общини в северната част на Косово, който той сравнява с Република Сръбска.
Редизайнът на властта в Косово се случва в един много деликатен момент, когато САЩ изпращат двама свои пратеници – Матю Палмър за Западните Балкани и посланика на САЩ в Германия Ричард Гренел за диалога между Белград и Прищина. Голяма е вероятността, че президентът Тръмп е назначил тъкмо своя посланик в Берлин, защото иска подкрепата на Германия за размяна на територии между Сърбия и Косово. Дали ще успее и дали това ще се случи преди президентските избори през 2020 година в САЩ е твърде рано да се каже.

Албин Курти ще бъде изправен пред опитни дипломати, които ще търсят компромис и диалог между Белград и Прищина. Първото посещение на Гренел в Прищина и Белград доказа точно това. Гренел вероятно ще работи върху идеята за разграничение, която ще бъде посрещната с голяма съпротива от бъдещия премиер на Косово, който се противопоставя на нейната реализация.
Състоялите се на 6 октомври избори в Косово допълнително ще усложнят не само отношенията между Белград и Прищина, но и процеса на европейската интеграция на региона, тъй като тук е все по-видимо влиянието не само на Турция, но и на Русия и Китай, което може да бъде проблематично за политиката на разширяване на ЕС в Западните Балкани. Назначаването на новия руски посланик в Сърбия Александър Харченко, който се счита за отличен познавач на обстоятелствата в Западните Балкани и който е работил в екипа на Марти Ахтисаари, показва, че Москва се опитва да присъства активно в този сложен момент за целия регион, където победата на партията на Курти може да се покаже като част от голямата игра на Балканите, в която албанският, както и сръбският въпрос тепърва ще бъдат решавани.

От наша гледна точка не бива да пренебрегнем и процесите в БиХ, където цяла година след изборите през октомври 2018 г. няма избран Министерски съвет и не е известно как ще изглеждат отношенията между Сараево и Баня Лука. Предложението на Изетбегович за създаване на Република Босна и Херцеговина може да изглежда легитимно от гледната точка на Сараево, но от позицията на члена на Председателството на БиХ Милорад Додик и босненските сърби това може да представлява проблем за бъдещето на страната.

Западните Балкани са изправени пред голяма неизвестност, в която косовският въпрос може да бъде най-неизвестната част от балканското домино.

Неотдавна американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че Балканите са препълнени с предизвикателства. Близкото бъдеще ще покаже дали той е бил прав, казвайки това по време на посещението си в нашия регион“, пише Николай Кръстев в авторска статия за JUGpress. 

Prati
Obavesti me o
guest
0 Komentara
Inline Feedbacks
Prikaži sve komentare
Проститутки Бишкека
0
Ostavite komentar.x
()
x